ПГТТ - "Христо Ботев"
Професионална гимназия по техника и технологии в град Смолян

История на гимназията

 

ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИИ НАСЛЕДНИК НА БОГАТИТЕ ТРАДИЦИИ НА:

  

  •  Средно професионално техническо училище по дървообработване и облекло „Кирил Маджаров”
  • Средно професионално техническо училище по автотранспорт „Антон Иванов”
  • Техникум по механотехника „Христо Ботев”

 В своята 82-годишна история училището по дървообработване и облекло извървя не лек, но  достоен път на развитие

През 1932г. Министерството на труда, под прякото ръководство на Пловдивската индустриална камара, открива в Смолян „Държавен занаятчийски курс по мебелно столарство с цел да проучи условията и нуждите от такъв тип училище. Подготовката на курсистите, качеството и пласмента на продукцията били доказателство, че може да се  разкрие професионално училище.

През 1936г. курсът е преустроен и преименуван в „ Практическо държавно мебелно-столарско училище“ с три годишен срок на обучение. Под ръководството на неговия първи директор – специалиста Асен Цончев – училището преодолява редица трудности. Най- сериозен проблем е липсата на собствена сграда, където да се осъществява обучението, което до тогава се е провеждало в стари частни и обществени сгради, като учениците сами правят тезгяси и саморъчно допълват инструментите. В повечето случаи детайлите се изработват ръчно, което е отнемало много време, а машините за обработка на дърво липсват. Едва при настаняването му в приземния етаж на основното училище се преминава към по-пълноценна учебно-практическа  дейност с акцент върху овладяването на занаята. Оттогава датират и първите изложби, които се превръщат в традиция, влияейки върху вкуса и изискванията на населението за вътрешно-битово обзавеждане. Във вестник “Борба“ от  19 юли 1938год., издаван в Пловдив, има съобщение за тридневна изложба в училището, скромна, но с големи успехи.

 През 1943г. от с.Смилян в Смолян е преместено едно , съществуващо за кратко време, училище за горно  дамско облекло, разполагало тогава само с една шевна машина. През следващата година то се слива със столарското училище.

 Интересът на тогавашната смолянска общественост към новооткритите специалности е голям, но проблемът със сградата все още не е решен. Училищното ръководство, подкрепено от гражданите, предприема  в 1950 г. важна стъпка – строителство на самостоятелна сграда. Ентусиазмът е голям, активно и доброволно се включват ученици, учители и граждани.

През 1952г. училището се преименува в „Промишлено училище за трудови резерви  № 49“, отделът „Горно дамско облекло” бил закрит.

През 1957г. се преименува в  “Промишлено училище по дървообработване”, а през  учебната 1961/1962г. става „Професионално – техническо училище по дървообработване и облекло и обществено хранене“ , като е разкрит и  отдел „ Обществено хранене“. Оттогава  започва разширяването и обогатяването на материалната база, привличат се нови ученици от града и околните села, разширяват се специалностите.

През учебната 1969/1970 г. успоредно с ПТУ се разкриват и две паралелки СПТУ.

Специалностите “Готварство и сервитьорство” през уч.1970/1971г. се отделят, за да положат основите на бъдещото СПТУОХ .

С решение №130 от 3 декември 1974г. на Изпълнителния комитет на ОНС училището се наименува  на името на родопския поет Кирил Маджаров. Тогава за първи път се празнува неговият патронен празник.

През 1975-1976г. се разкриват две нови специалности : „Плетачество” и “ Тъкачество”, които съставляват през следващата учебна година ядрото на новото СПТУ по текстил в гр.Златоград.

 От 1981г. се въвеждат специалностите: „Оператор в шевното производство“, „ Оператор в мебелното производство“ и „Оператор в производството на врати и прозорци“.

От 1983г. към училището е обособен  УПК с едногодишен срок на обучение. Акценти се поставят главно върху придобиване и реализация в професията, избрана от възпитаниците.

 В 1986г. СПТУ„Кирил Маджаров“ празнува своя 50 годишен юбилей като с Указ на Държавния съвет е наградено с орден „Кирил и Методий“ II степен.

 През учебната 1989/1990г. е открита първата техникумска паралелка „Технология на облеклото“, а през следващата учебна година и втората - „Моделиране и конструиране на облеклото“.

 На 2 април 1996г. със заповед  РД 14-30 на МОНТ  , СПТУДО се преобразува в Техникум по дървообработване и облекло / ТДО/ и е разкрита нова четиригодишна паралелка „Мебелно производство“. От този момент техникумът развива две основни направления с пет специалности: две в дървообработването и три в шевното производство.

Преломен момент в историята на училището е 28.07.1998г., когато сградата му е опожарена. Въпреки разрушената материална база, ученици и учители полагат сериозни усилия и воля , всеотдайност и много труд, за да се провежда нормален учебен процес. Дори успяват да положат основи на нова традиция – ежегодно да правят демонстрации на модели и детайли, изработени от възпитаници на техникума: модни ревюта, изложба на изделия от направление дървообработване – дърворезби, врати, прозорци, проекти по вътрешна архитектура.

Изучавани специалности през годините:

мебелно столарство;

горно дамско облекло;

готварство и сервитьорство;

плетачество;

тъкачество;

оператор в шевното производство;

оператор в мебелното производство;

оператор в производството на врати и прозорци;

технология на облеклото;

моделиране и конструиране на облекло от текстил;

мебелно производство;

Училището по автотранспорт започва своя живот през 1960г. в няколко стаи на Строителния техникум и няколко бараки, построени със собствения труд на учители и ученици.

Първите три години подготвя само професионални шофьори от 6 окръга: Смолянски, Кърджалийски, Хасковски, Пловдивски, Пазарджишки и Благоевградски. Курсът на обучение е 1 година.

Липсата на автомобили за кормилна практика е проблем, който се решава през следващите години с много труд от страна на ръководството на училището. В началото автомобилите са 5 и на тях се кормува на три смени – от 6,00 ч. до 24 часа.

В продължение на три години училището подготвя професионални шофьори категория „С2”,  като броят на завършилите е 809 души.

Открива се първата паралелка с 4-годишен курс на обучение по специалността „Автомобили, поддържане и ремонт”  и 3 паралелки с 2 – годишен курс на обучение по специалността „Автомобилни монтьори”; едновременно с това са открити и 6 паралелки за професионални шофьори, категория „С1” през учебната 1963/64 г.

Към обособения Техникум по автотранспорт се открива специалността „Електрообзавеждане на промишлени предприятия” – през  учебната 1967/68 г. Условията за работа са незавидни – учебният процес се води на две смени, а преподавателският колектив е ангажиран целодневно.

От началото на 1970/71 г.  от  Техникума по автотранспорт се обособяват две средни училища: Техникум по механотехника и Професионално – техническо училище по автотранспорт.

 През периода от 1971/72г. до 1976/77 г. броят на паралелките значително нараства, като през последната учебна година те са 9.

 През м. март 1974 г. завършва строителството на учебния комплекс, състоящ се от учебен корпус с физкултурен салон, производствен корпус, общежитие. В последствие се изгражда физкултурна площадка и автополигон. Обогатява се  училищният автопарк.

 Броят на паралелките е общо 17 през 1979/80 г.

 През периода 1987г. - 1995г.  в обучението са въведени нови специалности: „Експлоатация на автомобилния транспорт”, „Електротехника на автомобилния транспорт”, „Управление на транспортно предприятие” и „Автомобили и кари”.

  В 2000/2001 г. е премахнато обучението за водачи на МПС категория С, което се отразява много неблагоприятно на приема на деветокласници в училището. Въпреки протестите на учениците и уверението на министъра на образованието за преразглеждане на това решение, то си остава. За първи път от създаването си Училището няма да обучава по специалността „Монтьор и водач на МПС”.

 От 07.07.2002 г. Техникум по транспорт се преименува в Професионална гимназия по транспорт „Тодор Каблешков”.

На 01.09.1970 година е открит Техникум по механотехника Смолян, след отделяне от Техникум по автотранспорт. Причина за откриването е необходимостта от подготовка на кадри за развиващата се промишленост в града и окръга. Директор на техникума е инж.Петко Дечевски. Новото учебно заведение започва първата учебна година в базата на СПТУ по автотранспорт – горните два етажа, с 14 паралелки.

 Първите специалности са: „Експлоатация на автомобилния транспорт”, „Електрообзавеждане на промишлени предприятия” и „Студена обработка на металите”. По-късно се откриват новите специалности „Стругаро-фрезист” и „Монтьор на радио – телевизионна техника”.

През 1974г. Техникумът приема за свой патрон името на най-бележития революционер Христо Ботев. На първия патронен празник се връчва знамето, където е извезан образът на Ботев.

През 1980г. училището отбелязва своя 10-годишен юбилей. Инж.Марин Мръвков отчита сериозни успехи не само в учебната работа, но и в учебно-производствената практика. До 1980г. ТМТ са завършили 2265 ученици, от които почти всички са намерили реализация в предприятията на Смолян.

Следващите години усилията на директора и на целия колектив са насочени към създаване на собствена база, отговаряща на изискванията.

Три години по-късно министърът на народната просвета, проф.Александър Фол, открива „Учебно-професионален комплекс” за обучение на ученици във втора и трета степен на ЕСПУ със специалностите „Оператор на металорежещи машини”, „Шлосер-инструменталчик” и „Монтьор на електронна техника”.

През учебната 1987-88г. в ТМТ се изучават още специалностите „Експлоатация, поддръжка и ремонт на автомобили и кари”, „Технология на машиностроенето и студена обработка”, „Промишлена електроника” и „Машинен монтьор”.

От 1989г. учебните занятия се провеждат в новата дългоочаквана сграда на училището.

На 3-ти март 1990г. е пусната в експлоатация вътрешна телевизионна система на ТМТ, предназначена за повишаване качеството на учебния процес. Вътрешната телевизионна уредба е първата в смолянския регион и една от първите в страната.

В периода от 1992-1994г. е осъществен прием на ученици след завършен 7-ми клас по специалностите „Автомобили и кари” и „Радио-техника и телевизия”.

По случай 25-годишнината от създаването на техникума, в двора на училището е открит бюст-паметник на патрона.

От 2001г. инж.Мария Жайгарова е първата жена директор на училището.

През 2003г. Техникумът по механотехника става Професионална гимназия по техника и технологии, като запазва името на своя патрон.

2005г. е наситена с много разнообразни и качествени мероприятия – пленери, изложби, радио-предавания и състезания. Поета е инициатива за спасяване на кораба „Радецки”.

През същата година със Заповед на Министъра на образованието и науката се обединяват трите училища и се създава Професионална гимназия по техника и технологии.  

Три години по-късно, през 2008г., със Заповед на Министъра на МОН, ПГТТ приема за свой патрон „Христо Ботев”.

В момента учениците на ПГТТ „Христо Ботев” се обучават в новата сграда на бившия Механотехникум.